12 ago 2011, 0:05

Задочен спор с Вапцаров

1.5K 0 16

Съжалявам , че те няма

Щеше разговора да е интересен

Мисълта ми е за една твоя моторна песен

Какво море , какви машини , какъв копнеж по Филипини , по едрите звезди на Фамагуста

Според мен остава ти в морето

Единствено душата пуста

Години плаваш

А после спираш

Умаряш се и простичко умираш

И това не е най – лошото в играта

Друго е по – страшно

Морето

То безвъзмездно те изтръгва от земята

Не на веднъж

А бавно , постепенно

Усещаш се , но късно

Живота преобърнал се е неизменно

Прибираш се в къщи

Къде бе това!?

Посрещат те с „Чичко...” твоите детца

И липсват ти ласки , нежност , любов

Семеен уют , сладък живот

И дори и да станеш отново Човек

Преоткрил своето място в семейния кът

Всичко свършва за миг

Телефонен звън и отново на път

Багаж и отплаваш

Вълни

Ветрове

Пристанища

Кръчми

Жени

Смехове

Илюзия грозна

Измамен възход

Тъй често завист пораждал моряшки живот

И така и не стигаш до свой пристан , до свой бряг

И дори в замъгления мрак на съзнанието

Един въпрос те преследва

Къде сбърках и как?

После пак от начало

И пак и пак и пак и пак.............

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Констант Булгара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знаеш ли, две години бях навремето в Крумовград. Имаше един казармен лаф: Където свършва Устава - там почва Крумовград! Всичко провинено, амен-амен за затвора, всичко разжалвано - бе изпращано там...а мен ме изпратиха в разузнавателен взвод щото бях завършил руска гимназия... Една купчина камънаци носеше гръмкото име ПУЦ "Качулка" -Планински учебен Център. Телехонния кабел до Момчилград го прекопахме ние, на ръка с лостове и амонит... Разправям ти а се сещам за тати,Бог да го прости и батальон "Александър Стамболийски" на Хаинбоаз. Там са умирали, ама никой и до ден днешен не го казва...
    Всеки прокопава своя проход, Моряко!
    Изкарай го това сърце, като Данко да свети и разритай плявата, щото пламне ли, тя огън не прави, не те топли, а те дави с пушека си!!!
    Зем.
  • На мене пък този задочен диалог ми хареса.Разговор, без всякаква преструвка, между мъже.
  • с 2 думи е бил обявен за некадърен
  • Не е бил помилван, защото човекът, който е могъл да му помгне не го е направил достатъчно - Елисавета Багряна. Поразрових се в книгите посветени за живота на Вапцаров всички хора, които са могли да му помогнат, като царят в онзи момент, не са го направили. Да си комунист през 1942г. е било равносилно на смърт. Ние сами си направихме войната и сами разделихме хората на комунисти и фашисти. Война в която потърпевши са обикновените хора. В случая и Вапцаров, Гео Милев,който изчезва безследно през 1925 г., когато е атентатът при църквата "Света Неделя".
    "И кратки са като словата,
    които пише в порив смел
    осъденият по стената,
    преди да иде на разстрел" - Далчев
    Вапцаров и не само той, остава завинаги в тези сърца, които могат да го обичат и разберат, като поет и личност.
  • ква стана тя..няма ли някой друг да ми се скара че съм се осмелил да споря с великия Вапцаров
    аз лично него не само го харесвам ами и обичам,,,по свой си начин ...когато заминавах от България и отидох да летя от София направих 2- е неща..купих си реплика от пръстена на К алояан и отидох в подвала където е разстрелян Вапцаров..хванах се за колоната на която е бил вързан...и ми стана много особенно....не го хресвам толкова като поет колкото като личност.............да си спомним защо не беше помилван
    поздрави
    ККК

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...