Задочен спор с Вапцаров
Съжалявам , че те няма
Щеше разговора да е интересен
Мисълта ми е за една твоя моторна песен
Какво море , какви машини , какъв копнеж по Филипини , по едрите звезди на Фамагуста
Според мен остава ти в морето
Единствено душата пуста
Години плаваш
А после спираш
Умаряш се и простичко умираш
И това не е най – лошото в играта
Друго е по – страшно
Морето
То безвъзмездно те изтръгва от земята
Не на веднъж
А бавно , постепенно
Усещаш се , но късно
Живота преобърнал се е неизменно
Прибираш се в къщи
Къде бе това!?
Посрещат те с „Чичко...” твоите детца
И липсват ти ласки , нежност , любов
Семеен уют , сладък живот
И дори и да станеш отново Човек
Преоткрил своето място в семейния кът
Всичко свършва за миг
Телефонен звън и отново на път
Багаж и отплаваш
Вълни
Ветрове
Пристанища
Кръчми
Жени
Смехове
Илюзия грозна
Измамен възход
Тъй често завист пораждал моряшки живот
И така и не стигаш до свой пристан , до свой бряг
И дори в замъгления мрак на съзнанието
Един въпрос те преследва
Къде сбърках и как?
После пак от начало
И пак и пак и пак и пак.............
© Констант Булгара Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
На мене пък този задочен диалог ми хареса.Разговор, без всякаква преструвка, между мъже.
-
с 2 думи е бил обявен за некадърен
-
Не е бил помилван, защото човекът, който е могъл да му помгне не го е направил достатъчно - Елисавета Багряна. Поразрових се в книгите посветени за живота на Вапцаров всички хора, които са могли да му помогнат, като царят в онзи момент, не са го направили. Да си комунист през 1942г. е било равносилно на смърт. Ние сами си направихме войната и сами разделихме хората на комунисти и фашисти. Война в която потърпевши са обикновените хора. В случая и Вапцаров, Гео Милев,който изчезва безследно през 1925 г., когато е атентатът при църквата "Света Неделя".
"И кратки са като словата,
които пише в порив смел
осъденият по стената,
преди да иде на разстрел" - Далчев
Вапцаров и не само той, остава завинаги в тези сърца, които могат да го обичат и разберат, като поет и личност. -
ква стана тя..няма ли някой друг да ми се скара че съм се осмелил да споря с великия Вапцаров
аз лично него не само го харесвам ами и обичам,,,по свой си начин ...когато заминавах от България и отидох да летя от София направих 2- е неща..купих си реплика от пръстена на К алояан и отидох в подвала където е разстрелян Вапцаров..хванах се за колоната на която е бил вързан...и ми стана много особенно....не го хресвам толкова като поет колкото като личност.............да си спомним защо не беше помилван
поздрави
ККК -
Камъкът тежи на мястото си, човек се чувства пълноценен там, където е най-щастлив.
-
всъщност е така...кой ли го интересува истината за моряшкия живот...а и това че аз го възприемам така..не означава , че и друг би го....нали и на глиста си му харесва мястото , където живее.....
поздрави
ККК -
Това, което твориш е продиктувано от вътрешната ти нагласа и виждането ти за света, отразяваш действителността, такава каквато е. Защото много малко хора се интересуват какъв е животът на един моряк,те не могат да бъдат, като него - пътешественик по душа.
-
може би е така Нина може би
благодаря ти , че си правиш труда да прочетеш това , което съм написал
поздрав от мен
ККК -
Ти не си сбъркал никъде, просто животът и хората са се променили, затова романтиката я няма и копнежа по Филипините.
-
до тук добре...казал падащия от 20-я етаж като стигнал до 10-я
Човек ли
Какво бе човека
Не беше ли той брат на греха
Сестра му е алчност
Злорадство- утеха
Измяна- природа и сродна душа
Усмивката - маска
Лъжата – красив балдахин
Покорството – ласка , желана от другите хора
В очите си тоой е
Единствен
Направо велик
Несравним
приятелски поздрав на всички -
Хубав като идея,ама изпълнението ... немам думи...
Права е Дорето.Написаното под това заглавие си е обида към Поета ... -
Вапцаров, ясно в свой стих, показва, че чувства земята си чужда, чужда му е гръдта, която го кърми. Вътрешно се дистанцира, изживява вътрешна драма, отдалечава се от колективното след ужасите, които му дава времето...Те отнемат светостта на родното. Може би търси баланс, отвъд онова, което наранява душата...
Пише се "деца" а не "детца" -
за грешките не отричам,,,но дори не съм ги забелязал....иначе съм сагласен един от най-великите е...но аз не споря за поезия , а за житейско виждане и философия
поздрв -
Отвъд романтиката...
-
Вапцаров задължава да се отнасяме с много уважение към името му и към словото. Коригирайте грешките си - и правописни, и пунктуационни.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Всеки прокопава своя проход, Моряко!
Изкарай го това сърце, като Данко да свети и разритай плявата, щото пламне ли, тя огън не прави, не те топли, а те дави с пушека си!!!
Зем.