Задочен спор с Вапцаров
Съжалявам , че те няма
Щеше разговора да е интересен
Мисълта ми е за една твоя моторна песен
Какво море , какви машини , какъв копнеж по Филипини , по едрите звезди на Фамагуста
Според мен остава ти в морето
Единствено душата пуста
Години плаваш
А после спираш
Умаряш се и простичко умираш
И това не е най – лошото в играта
Друго е по – страшно
Морето
То безвъзмездно те изтръгва от земята
Не на веднъж
А бавно , постепенно
Усещаш се , но късно
Живота преобърнал се е неизменно
Прибираш се в къщи
Къде бе това!?
Посрещат те с „Чичко...” твоите детца
И липсват ти ласки , нежност , любов
Семеен уют , сладък живот
И дори и да станеш отново Човек
Преоткрил своето място в семейния кът
Всичко свършва за миг
Телефонен звън и отново на път
Багаж и отплаваш
Вълни
Ветрове
Пристанища
Кръчми
Жени
Смехове
Илюзия грозна
Измамен възход
Тъй често завист пораждал моряшки живот
И така и не стигаш до свой пристан , до свой бряг
И дори в замъгления мрак на съзнанието
Един въпрос те преследва
Къде сбърках и как?
После пак от начало
И пак и пак и пак и пак.............
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констант Булгара Всички права запазени
