Aug 12, 2011, 12:05 AM

Задочен спор с Вапцаров

1.5K 0 16

Съжалявам , че те няма

Щеше разговора да е интересен

Мисълта ми е за една твоя моторна песен

Какво море , какви машини , какъв копнеж по Филипини , по едрите звезди на Фамагуста

Според мен остава ти в морето

Единствено душата пуста

Години плаваш

А после спираш

Умаряш се и простичко умираш

И това не е най – лошото в играта

Друго е по – страшно

Морето

То безвъзмездно те изтръгва от земята

Не на веднъж

А бавно , постепенно

Усещаш се , но късно

Живота преобърнал се е неизменно

Прибираш се в къщи

Къде бе това!?

Посрещат те с „Чичко...” твоите детца

И липсват ти ласки , нежност , любов

Семеен уют , сладък живот

И дори и да станеш отново Човек

Преоткрил своето място в семейния кът

Всичко свършва за миг

Телефонен звън и отново на път

Багаж и отплаваш

Вълни

Ветрове

Пристанища

Кръчми

Жени

Смехове

Илюзия грозна

Измамен възход

Тъй често завист пораждал моряшки живот

И така и не стигаш до свой пристан , до свой бряг

И дори в замъгления мрак на съзнанието

Един въпрос те преследва

Къде сбърках и как?

После пак от начало

И пак и пак и пак и пак.............

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Констант Булгара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш ли, две години бях навремето в Крумовград. Имаше един казармен лаф: Където свършва Устава - там почва Крумовград! Всичко провинено, амен-амен за затвора, всичко разжалвано - бе изпращано там...а мен ме изпратиха в разузнавателен взвод щото бях завършил руска гимназия... Една купчина камънаци носеше гръмкото име ПУЦ "Качулка" -Планински учебен Център. Телехонния кабел до Момчилград го прекопахме ние, на ръка с лостове и амонит... Разправям ти а се сещам за тати,Бог да го прости и батальон "Александър Стамболийски" на Хаинбоаз. Там са умирали, ама никой и до ден днешен не го казва...
    Всеки прокопава своя проход, Моряко!
    Изкарай го това сърце, като Данко да свети и разритай плявата, щото пламне ли, тя огън не прави, не те топли, а те дави с пушека си!!!
    Зем.
  • На мене пък този задочен диалог ми хареса.Разговор, без всякаква преструвка, между мъже.
  • с 2 думи е бил обявен за некадърен
  • Не е бил помилван, защото човекът, който е могъл да му помгне не го е направил достатъчно - Елисавета Багряна. Поразрових се в книгите посветени за живота на Вапцаров всички хора, които са могли да му помогнат, като царят в онзи момент, не са го направили. Да си комунист през 1942г. е било равносилно на смърт. Ние сами си направихме войната и сами разделихме хората на комунисти и фашисти. Война в която потърпевши са обикновените хора. В случая и Вапцаров, Гео Милев,който изчезва безследно през 1925 г., когато е атентатът при църквата "Света Неделя".
    "И кратки са като словата,
    които пише в порив смел
    осъденият по стената,
    преди да иде на разстрел" - Далчев
    Вапцаров и не само той, остава завинаги в тези сърца, които могат да го обичат и разберат, като поет и личност.
  • ква стана тя..няма ли някой друг да ми се скара че съм се осмелил да споря с великия Вапцаров
    аз лично него не само го харесвам ами и обичам,,,по свой си начин ...когато заминавах от България и отидох да летя от София направих 2- е неща..купих си реплика от пръстена на К алояан и отидох в подвала където е разстрелян Вапцаров..хванах се за колоната на която е бил вързан...и ми стана много особенно....не го хресвам толкова като поет колкото като личност.............да си спомним защо не беше помилван
    поздрави
    ККК

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...