6 sept 2014, 15:25  

Задругата на другата

  Poesía » Otra
991 0 10

Много поздрави предай на косите ù,

които по лицето ти блестят разпилени,

сянка на нейната сянка - отивам си

без сълзи, без словесни размени.

 

Плесенясала нежност за мен си запазил,

когато вечер  легнеш в леглото ни,

мълчаливо цигара пак си запалил

и вината опушва във сиво челото ти.

 

Дай да си дръпна от тази ирония -

нека и аз веднъж се закашлям,

димът за миг нека изгони я, заедно

с аромата от нейните атоми...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Близко като усещане...Харесах!
  • Радвам се, че откривам толкова интересен автор, макар и с голямо закъснение. Съзрях в колонката ника ти и неговата оригиналност ме заинтригува. Откровения е голям сайт и нерядко, за да попаднеш на характерен поет е въпрос на щастлива случайност, както стана тук.
    Оригинална поетика правиш. Напомни ми за една поетеса, която преди години ме бе фрапирала с редовете:

    "Мина момъкът, в който съм влюбена
    с атом от непознаваемата си сияйна същност..."

    Печелиш ме и с този финал /освен с другите си находки/:

    "Дай да си дръпна от тази ирония -
    нека и аз се закашлям,
    димът за миг нека изгони я, заедно
    с аромата от нейните атоми..."

    Ще се зачета в профила ти. "По-добре късно отколкото никога."
    Нали така се казваше в подобни случаи.

    С най-добро чувство: Мисана
  • "Сянка на нейната сянка отивам си"

    Горчиво раздвоение и миг
    с печата на обидата и болката...
  • !!*
  • Тръпчиво, искрено, вълнуващо...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...