6.09.2014 г., 15:25  

Задругата на другата

980 0 10

Много поздрави предай на косите ù,

които по лицето ти блестят разпилени,

сянка на нейната сянка - отивам си

без сълзи, без словесни размени.

 

Плесенясала нежност за мен си запазил,

когато вечер  легнеш в леглото ни,

мълчаливо цигара пак си запалил

и вината опушва във сиво челото ти.

 

Дай да си дръпна от тази ирония -

нека и аз веднъж се закашлям,

димът за миг нека изгони я, заедно

с аромата от нейните атоми...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Близко като усещане...Харесах!
  • Радвам се, че откривам толкова интересен автор, макар и с голямо закъснение. Съзрях в колонката ника ти и неговата оригиналност ме заинтригува. Откровения е голям сайт и нерядко, за да попаднеш на характерен поет е въпрос на щастлива случайност, както стана тук.
    Оригинална поетика правиш. Напомни ми за една поетеса, която преди години ме бе фрапирала с редовете:

    "Мина момъкът, в който съм влюбена
    с атом от непознаваемата си сияйна същност..."

    Печелиш ме и с този финал /освен с другите си находки/:

    "Дай да си дръпна от тази ирония -
    нека и аз се закашлям,
    димът за миг нека изгони я, заедно
    с аромата от нейните атоми..."

    Ще се зачета в профила ти. "По-добре късно отколкото никога."
    Нали така се казваше в подобни случаи.

    С най-добро чувство: Мисана
  • "Сянка на нейната сянка отивам си"

    Горчиво раздвоение и миг
    с печата на обидата и болката...
  • !!*
  • Тръпчиво, искрено, вълнуващо...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...