6 сент. 2014 г., 15:25  

Задругата на другата

983 0 10

Много поздрави предай на косите ù,

които по лицето ти блестят разпилени,

сянка на нейната сянка - отивам си

без сълзи, без словесни размени.

 

Плесенясала нежност за мен си запазил,

когато вечер  легнеш в леглото ни,

мълчаливо цигара пак си запалил

и вината опушва във сиво челото ти.

 

Дай да си дръпна от тази ирония -

нека и аз веднъж се закашлям,

димът за миг нека изгони я, заедно

с аромата от нейните атоми...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Близко като усещане...Харесах!
  • Радвам се, че откривам толкова интересен автор, макар и с голямо закъснение. Съзрях в колонката ника ти и неговата оригиналност ме заинтригува. Откровения е голям сайт и нерядко, за да попаднеш на характерен поет е въпрос на щастлива случайност, както стана тук.
    Оригинална поетика правиш. Напомни ми за една поетеса, която преди години ме бе фрапирала с редовете:

    "Мина момъкът, в който съм влюбена
    с атом от непознаваемата си сияйна същност..."

    Печелиш ме и с този финал /освен с другите си находки/:

    "Дай да си дръпна от тази ирония -
    нека и аз се закашлям,
    димът за миг нека изгони я, заедно
    с аромата от нейните атоми..."

    Ще се зачета в профила ти. "По-добре късно отколкото никога."
    Нали така се казваше в подобни случаи.

    С най-добро чувство: Мисана
  • "Сянка на нейната сянка отивам си"

    Горчиво раздвоение и миг
    с печата на обидата и болката...
  • !!*
  • Тръпчиво, искрено, вълнуващо...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...