Изгубено е времето зад нас,
остана само жарта от нашата свещ.
Изникна от бодливия храст
малка роза за спомен горещ.
В листата ù виждам твойто лице,
в бодлите ù светят твойте очи.
Капят сълзи по мойте ръце
и оставят кървави, горещи следи.
Бодлите коварно пронизват сърцето,
кръвта се стича по пътя пред мен.
Гърмотевици бавно се гонят в небето,
усещам наоколо погледа ти студен.
Бурята няма скоро да стихне,
дъждът от сълзи розата ще удави.
Дали болката от бодлите ù ще притихне,
или следите свои в сърцето ми ще остави...
Изгубено е времето пред нас,
остана само тежкият мрак.
Увяхна розата от бодливия храст
и разтърси сърцето ми пак.
Вече не усещам любовния аромат,
розата потъна в бездънната яма,
изчезна в безкрайния кръговрат
и болката даже вече я няма.
Няма я кръвта по ръцете,
няма ги онези студени бодли.
Останаха навред ветровете
от бурите в кошмарните дни.
Притихна бурята и денят наново изгря,
загуби се вече споменът за нас.
В сърцето ми отдавна огънят изгоря,
но пак виждам пред себе си малкия розов храст...
© Тайнствената Todos los derechos reservados