Задушаване...

Изгубено е времето зад нас,

остана само жарта от нашата свещ.

Изникна от бодливия храст

малка роза за спомен горещ.

В листата ù виждам твойто лице,

в бодлите ù светят твойте очи.

Капят сълзи по мойте ръце

и оставят кървави, горещи следи.

Бодлите коварно пронизват сърцето,

кръвта се стича по пътя пред мен.

Гърмотевици бавно се гонят в небето,

усещам наоколо погледа ти студен.

Бурята няма скоро да стихне,

дъждът от сълзи розата ще удави.

Дали болката от бодлите ù ще притихне,

или следите свои в сърцето ми ще остави...

Изгубено е времето пред нас,

остана само тежкият мрак.

Увяхна розата от бодливия храст

и разтърси сърцето ми пак.

Вече не усещам любовния аромат,

розата потъна в бездънната яма,

изчезна в безкрайния кръговрат

и болката даже вече я няма.

Няма я кръвта по ръцете,

няма ги онези студени бодли.

Останаха навред ветровете

от бурите в кошмарните дни.

Притихна бурята и денят наново изгря,

загуби се вече споменът за нас.

В сърцето ми отдавна огънят изгоря,

но пак виждам пред себе си малкия розов храст...