Изгубено е времето зад нас,
остана само жарта от нашата свещ.
Изникна от бодливия храст
малка роза за спомен горещ.
В листата ù виждам твойто лице,
в бодлите ù светят твойте очи.
Капят сълзи по мойте ръце
и оставят кървави, горещи следи.
Бодлите коварно пронизват сърцето,
кръвта се стича по пътя пред мен.
Гърмотевици бавно се гонят в небето,
усещам наоколо погледа ти студен. ...