1 mar 2019, 13:32

Задушница

  Poesía » Otra
695 3 0

Разсъмва утро, хълмът засветлява.

В дрезгавината птиците мълчат.

Пътеката ни води затревяла

към оня тих, стаен самотен кът.

 

Разперват дъбовете тъмните си клони,

завардили небесния покров.

Дълбаят сенки в каменните плочи

на скъпите покойници надслов.

 

Навеждаме челата набраздени.

Пробожда вощеницата пръстта.

Надигат се душите ни смутени,

неведоми в Господните дела.

 

Закапва восъка горещ и ни опалва,

кръвта на виното в пръстта струи.

Сърцата ни надвесени заплакват

от всички неизплакани тъги.

 

Свещта догаря, вятър разпилява

последните искрици светлина.

Обагрена душата ни прегаря

все още вкоренена във плътта.

 

В далечината белият параклис

издига кръст, проблеснал на върха.

Задушница е. Времето е спряло

да събере света със вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....