1 mar 2019, 13:32

Задушница

  Poesía » Otra
692 3 0

Разсъмва утро, хълмът засветлява.

В дрезгавината птиците мълчат.

Пътеката ни води затревяла

към оня тих, стаен самотен кът.

 

Разперват дъбовете тъмните си клони,

завардили небесния покров.

Дълбаят сенки в каменните плочи

на скъпите покойници надслов.

 

Навеждаме челата набраздени.

Пробожда вощеницата пръстта.

Надигат се душите ни смутени,

неведоми в Господните дела.

 

Закапва восъка горещ и ни опалва,

кръвта на виното в пръстта струи.

Сърцата ни надвесени заплакват

от всички неизплакани тъги.

 

Свещта догаря, вятър разпилява

последните искрици светлина.

Обагрена душата ни прегаря

все още вкоренена във плътта.

 

В далечината белият параклис

издига кръст, проблеснал на върха.

Задушница е. Времето е спряло

да събере света със вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...