11 jun 2012, 12:44

Задънена улица

  Poesía » Otra
1.4K 0 3

 

 

Задънена улица

 

Като в задънена улица съм – няма изход.

Само брод без следи.

Тая стая ми е тясна,

отвънка виждам само мъгли.

 Няма врати, а вътре – задух.

Студено и тежко като в зид.

Помръкна всичко...

кататонен ступор е в душата ми.

Равно като след взрив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С Васил! Поздрав и от мен!
  • Изход винаги има! Просто пречупваш призмата, през която виждаш света около теб! Поздрав!
  • супер стих4е

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...