11 jun 2012, 12:44

Задънена улица

  Poesía » Otra
1.4K 0 3

 

 

Задънена улица

 

Като в задънена улица съм – няма изход.

Само брод без следи.

Тая стая ми е тясна,

отвънка виждам само мъгли.

 Няма врати, а вътре – задух.

Студено и тежко като в зид.

Помръкна всичко...

кататонен ступор е в душата ми.

Равно като след взрив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С Васил! Поздрав и от мен!
  • Изход винаги има! Просто пречупваш призмата, през която виждаш света около теб! Поздрав!
  • супер стих4е

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...