11 jun 2012, 12:44

Задънена улица

  Poesía » Otra
1.4K 0 3

 

 

Задънена улица

 

Като в задънена улица съм – няма изход.

Само брод без следи.

Тая стая ми е тясна,

отвънка виждам само мъгли.

 Няма врати, а вътре – задух.

Студено и тежко като в зид.

Помръкна всичко...

кататонен ступор е в душата ми.

Равно като след взрив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С Васил! Поздрав и от мен!
  • Изход винаги има! Просто пречупваш призмата, през която виждаш света около теб! Поздрав!
  • супер стих4е

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...