Jun 11, 2012, 12:44 PM

Задънена улица

  Poetry » Other
1.4K 0 3

 

 

Задънена улица

 

Като в задънена улица съм – няма изход.

Само брод без следи.

Тая стая ми е тясна,

отвънка виждам само мъгли.

 Няма врати, а вътре – задух.

Студено и тежко като в зид.

Помръкна всичко...

кататонен ступор е в душата ми.

Равно като след взрив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава All rights reserved.

Comments

Comments

  • С Васил! Поздрав и от мен!
  • Изход винаги има! Просто пречупваш призмата, през която виждаш света около теб! Поздрав!
  • супер стих4е

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...