20 nov 2006, 13:35

Заедно 

  Poesía
609 0 2

Музика закриля ми душата,

И музика разнищва ме без жал,

Объркана,

Аз плача тайничко за времената,

Когато думичката "заедно"

Значеше на пет минути път един от друг…

 

Сега сме заедно,

Но сме заедно във мечтата,

А в реалността ний бягаме един от друг,

В нощта се търсим, търсим светлината,

Ала съмне ли, разделя ни денят…

 

Обичаме се

И доказахме го на съдбата,

Доказахме,

Че нищо не е в сила да ни раздели,

Доказахме,

Че и стотици километри

са нищожни пред душата,

щом има за кого сърцето да тупти…

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • харесва ми,не мога да го оценя обективно, защото не разбирам от поезия,но определено докосна сърцето ми, защото приятелят ми не живее в България и ни делят стотици километри, които са безсилни пред чувствата.А това,че можеш да докоснеш сурцето на читател с произведение,означава успех.Браво!
  • Пощааа!!!
Propuestas
: ??:??