20 nov 2006, 13:35

Заедно

  Poesía
778 0 2

Музика закриля ми душата,

И музика разнищва ме без жал,

Объркана,

Аз плача тайничко за времената,

Когато думичката "заедно"

Значеше на пет минути път един от друг…

 

Сега сме заедно,

Но сме заедно във мечтата,

А в реалността ний бягаме един от друг,

В нощта се търсим, търсим светлината,

Ала съмне ли, разделя ни денят…

 

Обичаме се

И доказахме го на съдбата,

Доказахме,

Че нищо не е в сила да ни раздели,

Доказахме,

Че и стотици километри

са нищожни пред душата,

щом има за кого сърцето да тупти…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • харесва ми,не мога да го оценя обективно, защото не разбирам от поезия,но определено докосна сърцето ми, защото приятелят ми не живее в България и ни делят стотици километри, които са безсилни пред чувствата.А това,че можеш да докоснеш сурцето на читател с произведение,означава успех.Браво!
  • Пощааа!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...