20.11.2006 г., 13:35

Заедно

777 0 2

Музика закриля ми душата,

И музика разнищва ме без жал,

Объркана,

Аз плача тайничко за времената,

Когато думичката "заедно"

Значеше на пет минути път един от друг…

 

Сега сме заедно,

Но сме заедно във мечтата,

А в реалността ний бягаме един от друг,

В нощта се търсим, търсим светлината,

Ала съмне ли, разделя ни денят…

 

Обичаме се

И доказахме го на съдбата,

Доказахме,

Че нищо не е в сила да ни раздели,

Доказахме,

Че и стотици километри

са нищожни пред душата,

щом има за кого сърцето да тупти…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесва ми,не мога да го оценя обективно, защото не разбирам от поезия,но определено докосна сърцето ми, защото приятелят ми не живее в България и ни делят стотици километри, които са безсилни пред чувствата.А това,че можеш да докоснеш сурцето на читател с произведение,означава успех.Браво!
  • Пощааа!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...