20 нояб. 2006 г., 13:35

Заедно

780 0 2

Музика закриля ми душата,

И музика разнищва ме без жал,

Объркана,

Аз плача тайничко за времената,

Когато думичката "заедно"

Значеше на пет минути път един от друг…

 

Сега сме заедно,

Но сме заедно във мечтата,

А в реалността ний бягаме един от друг,

В нощта се търсим, търсим светлината,

Ала съмне ли, разделя ни денят…

 

Обичаме се

И доказахме го на съдбата,

Доказахме,

Че нищо не е в сила да ни раздели,

Доказахме,

Че и стотици километри

са нищожни пред душата,

щом има за кого сърцето да тупти…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесва ми,не мога да го оценя обективно, защото не разбирам от поезия,но определено докосна сърцето ми, защото приятелят ми не живее в България и ни делят стотици километри, които са безсилни пред чувствата.А това,че можеш да докоснеш сурцето на читател с произведение,означава успех.Браво!
  • Пощааа!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...