28 ago 2024, 11:11

Заедно

  Poesía
658 1 0

Тичай, тичай към мен стремително бързо-

дракони надвий, злодей победи!

За нас се пребори уверено и дръзко,

прегърни ме силно, със страст ме целуни!

 

Върви до мен, със мен върви.

По пътя неравност не може да няма,

ако аз се уплаша,  то ти ме ободри,

ако ти се подхлъзнеш, ето, аз ще те хвана.

 

Седни полекичка, до мен седни.

Животът вече грозд е натежал,

да си починем и припомним хубавите дни,

които Бог във милостта си ни е дал.

 

Литни със мен, литни със светъл взор,

че не познава свършек любовта.

Ще ни посрещне най- блестящия простор

ще бъдем заедно дори във вечността!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...