28.08.2024 г., 11:11

Заедно

657 1 0

Тичай, тичай към мен стремително бързо-

дракони надвий, злодей победи!

За нас се пребори уверено и дръзко,

прегърни ме силно, със страст ме целуни!

 

Върви до мен, със мен върви.

По пътя неравност не може да няма,

ако аз се уплаша,  то ти ме ободри,

ако ти се подхлъзнеш, ето, аз ще те хвана.

 

Седни полекичка, до мен седни.

Животът вече грозд е натежал,

да си починем и припомним хубавите дни,

които Бог във милостта си ни е дал.

 

Литни със мен, литни със светъл взор,

че не познава свършек любовта.

Ще ни посрещне най- блестящия простор

ще бъдем заедно дори във вечността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...