28.08.2024 г., 11:11

Заедно

662 1 0

Тичай, тичай към мен стремително бързо-

дракони надвий, злодей победи!

За нас се пребори уверено и дръзко,

прегърни ме силно, със страст ме целуни!

 

Върви до мен, със мен върви.

По пътя неравност не може да няма,

ако аз се уплаша,  то ти ме ободри,

ако ти се подхлъзнеш, ето, аз ще те хвана.

 

Седни полекичка, до мен седни.

Животът вече грозд е натежал,

да си починем и припомним хубавите дни,

които Бог във милостта си ни е дал.

 

Литни със мен, литни със светъл взор,

че не познава свършек любовта.

Ще ни посрещне най- блестящия простор

ще бъдем заедно дори във вечността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....