Aug 28, 2024, 11:11 AM

Заедно

  Poetry
663 1 0

Тичай, тичай към мен стремително бързо-

дракони надвий, злодей победи!

За нас се пребори уверено и дръзко,

прегърни ме силно, със страст ме целуни!

 

Върви до мен, със мен върви.

По пътя неравност не може да няма,

ако аз се уплаша,  то ти ме ободри,

ако ти се подхлъзнеш, ето, аз ще те хвана.

 

Седни полекичка, до мен седни.

Животът вече грозд е натежал,

да си починем и припомним хубавите дни,

които Бог във милостта си ни е дал.

 

Литни със мен, литни със светъл взор,

че не познава свършек любовта.

Ще ни посрещне най- блестящия простор

ще бъдем заедно дори във вечността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...