17 feb 2018, 1:50

Заедно нагоре

  Poesía
449 0 1

Ти си тръгнал доста отдалече и доста отрано -
примерно в четири сутринта на живота си;
имал си изборът да вървиш или да останеш;
имал си време да се изкъпеш на водопада в посоката. 

Дълго и сам си вървял, но така че обувките
са те обикнали заради самотата ти;
толкова тихо било е, толкова сухо;
имал си време да се разсъниш в реките на вятъра. 

Малко ми е изтръпнало от непривичното бързане
да те настигам по камънаците и пътечките.
Моля те, позволи ми да бъдем все така свързани!
Нека пристигаме едновременно при Голямата мечка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...