Ти си тръгнал доста отдалече и доста отрано -
примерно в четири сутринта на живота си;
имал си изборът да вървиш или да останеш;
имал си време да се изкъпеш на водопада в посоката. 

Дълго и сам си вървял, но така че обувките
са те обикнали заради самотата ти;
толкова тихо било е, толкова сухо;
имал си време да се разсъниш в реките на вятъра. 

Малко ми е изтръпнало от непривичното бързане
да те настигам по камънаците и пътечките.
Моля те, позволи ми да бъдем все така свързани!
Нека пристигаме едновременно при Голямата мечка!