17 февр. 2018 г., 01:50

Заедно нагоре

453 0 1

Ти си тръгнал доста отдалече и доста отрано -
примерно в четири сутринта на живота си;
имал си изборът да вървиш или да останеш;
имал си време да се изкъпеш на водопада в посоката. 

Дълго и сам си вървял, но така че обувките
са те обикнали заради самотата ти;
толкова тихо било е, толкова сухо;
имал си време да се разсъниш в реките на вятъра. 

Малко ми е изтръпнало от непривичното бързане
да те настигам по камънаците и пътечките.
Моля те, позволи ми да бъдем все така свързани!
Нека пристигаме едновременно при Голямата мечка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...