17 февр. 2018 г., 01:50

Заедно нагоре

455 0 1

Ти си тръгнал доста отдалече и доста отрано -
примерно в четири сутринта на живота си;
имал си изборът да вървиш или да останеш;
имал си време да се изкъпеш на водопада в посоката. 

Дълго и сам си вървял, но така че обувките
са те обикнали заради самотата ти;
толкова тихо било е, толкова сухо;
имал си време да се разсъниш в реките на вятъра. 

Малко ми е изтръпнало от непривичното бързане
да те настигам по камънаците и пътечките.
Моля те, позволи ми да бъдем все така свързани!
Нека пристигаме едновременно при Голямата мечка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...