Заедно нагоре
Ти си тръгнал доста отдалече и доста отрано -
примерно в четири сутринта на живота си;
имал си изборът да вървиш или да останеш;
имал си време да се изкъпеш на водопада в посоката.
Дълго и сам си вървял, но така че обувките
са те обикнали заради самотата ти;
толкова тихо било е, толкова сухо;
имал си време да се разсъниш в реките на вятъра.
Малко ми е изтръпнало от непривичното бързане
да те настигам по камънаците и пътечките.
Моля те, позволи ми да бъдем все така свързани!
Нека пристигаме едновременно при Голямата мечка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
