10 ago 2014, 19:06

Загадка

  Poesía » Otra
467 0 0

 

 

                          Загадка

 

                                (Баладично)

 

   

           Тръгнал си един

                    с открадната мечта.

           След себе си

                    вратата не затворил.

          В разхвърляния свят,

                   сред разните неща,

          глас чул се -

                   стар спомен

          тихо проговорил.

                   Той спомнил си -

         ненужните слова,

                    чужди погледи

        и чужда врява,

                    и как човекът,

        в тази чуждина,

                    най-често

       лекомислено прощавал.

                    Като в пробита лодка,

       без весла,

                    в измислен океан,

       плувал си човекът.

                    Нехаел

       за подводната скала.

                   скалата тук,

        била закачка лека,

                   а слънцето горещо -

        може би -

                  в измисления свят,

       било играчка.

                 Но, но, но...

       Не само по-преди,

                  такъв, измислен свят,

       среща се сега,

                   на всяка крачка.

              

               *      *      *

 

      Огледах се,

               помислих си -

      дали истината

              все пак съществува

      и докога човек

               е всъщност жив

      и откога започва,

               че е жив -

      да се преструва?

            

          

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....