10 авг. 2014 г., 19:06

Загадка

469 0 0

 

 

                          Загадка

 

                                (Баладично)

 

   

           Тръгнал си един

                    с открадната мечта.

           След себе си

                    вратата не затворил.

          В разхвърляния свят,

                   сред разните неща,

          глас чул се -

                   стар спомен

          тихо проговорил.

                   Той спомнил си -

         ненужните слова,

                    чужди погледи

        и чужда врява,

                    и как човекът,

        в тази чуждина,

                    най-често

       лекомислено прощавал.

                    Като в пробита лодка,

       без весла,

                    в измислен океан,

       плувал си човекът.

                    Нехаел

       за подводната скала.

                   скалата тук,

        била закачка лека,

                   а слънцето горещо -

        може би -

                  в измисления свят,

       било играчка.

                 Но, но, но...

       Не само по-преди,

                  такъв, измислен свят,

       среща се сега,

                   на всяка крачка.

              

               *      *      *

 

      Огледах се,

               помислих си -

      дали истината

              все пак съществува

      и докога човек

               е всъщност жив

      и откога започва,

               че е жив -

      да се преструва?

            

          

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...