Aug 10, 2014, 7:06 PM

Загадка

  Poetry » Other
463 0 0

 

 

                          Загадка

 

                                (Баладично)

 

   

           Тръгнал си един

                    с открадната мечта.

           След себе си

                    вратата не затворил.

          В разхвърляния свят,

                   сред разните неща,

          глас чул се -

                   стар спомен

          тихо проговорил.

                   Той спомнил си -

         ненужните слова,

                    чужди погледи

        и чужда врява,

                    и как човекът,

        в тази чуждина,

                    най-често

       лекомислено прощавал.

                    Като в пробита лодка,

       без весла,

                    в измислен океан,

       плувал си човекът.

                    Нехаел

       за подводната скала.

                   скалата тук,

        била закачка лека,

                   а слънцето горещо -

        може би -

                  в измисления свят,

       било играчка.

                 Но, но, но...

       Не само по-преди,

                  такъв, измислен свят,

       среща се сега,

                   на всяка крачка.

              

               *      *      *

 

      Огледах се,

               помислих си -

      дали истината

              все пак съществува

      и докога човек

               е всъщност жив

      и откога започва,

               че е жив -

      да се преструва?

            

          

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...