4 sept 2015, 13:44

Загадката 

  Poesía » Otra
660 0 18

                                        З А Г А Д К А Т А

 

 

                                      И този миг върховен ще отмине

                                      между Небето и Земята.

                                      Пак слънцето ще се издигне

                                      високо в небесата.

                                      Но викат хиляди въпроси –

                                      трудни, непознати.

                                      И кой ли в този ранен час

                                      към мене ги изпрати?

                                      Възможно ли е да реша

                                      този тест незнаен?

                                      и отговорът ми дали

                                      ще бъде дълготраен?

                                      Защото всичко се върти

                                      неспирно със земята

                                      и преходен всеки звук,

                                      и знак, и тишината.

                                      Сама изплашена и жалка,

                                      безименна, смалена,

                                      с лице към ребуса велик

                                      в голямата Вселена!

                                      Какво съм аз? Ако сега

                                      загадката разкрия,

                                      ала ме буря връхлети

                                      и търся да се скрия?

                                      Защото кал в  калта ще слезе

                                      и там ще си остане,

                                      дори и с тръпката във мен

                                      със  болката от рани.

                                      И вятърът ще понесе

                                      листенца от цвета ми,

                                      политнали да прекроят

                                      пътека за духа ми!

                                      Но в този странен кръговрат

                                      пътеката я няма.

                                      Нетленно  с тленно се делят

                                      и туй не е измама.

                                      И ако искам в този свят

                                      пътеката да диря,

                                      о, Боже, дай ми светлина,

                                      за да я открия!

                                     Така замислена, сама

                                     над трудната дилема,

                                     този отговор дочух –

                                     да разреша проблема:

                                     „Ключа към теста непознат –

                                     решените  въпрси -

                                     на всекиго ще поднеса,

                                     ако с любов ги проси!”

                      

                            

 

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И ако искам в този свят
    пътеката да диря,
    о, Боже, дай ми светлина,
    за да я открия!

    Апотеоз на вечно търсещия човешки дух!
  • Още веднъж ти благодаря, ЕЛ, за вниманието и това, че се сдобих
    с още един приятел!Бъди благословена!
  • ЕЛ, благодаря за вниманието и задълбочения коментар!Влезли сте
    в тона на творбата ми. Радвам се, че се докоснахме!
    Поздрав и хубава прохладна вечер!
    Йонче, благодаря за хубавите думи!Приятна вечер!
    Исмаиле, винаги ти се радвам от сърце, защото сме сродни души!
    Бъди благословен!
    На тримата желая много успехи!
  • Поздрави Стойне.Хубав стих търсещ много отговори на зададените въпроси.Харесах всичко в него. Много творчески успехи.
  • Благодаря, Таня! Действително отговорът е в нас. Повярваме ли в това
    и той ни се открива.Поздрав и нови творчески успехи!
  • Въпроси, които всеки от нас си задава.
    Търсим отговорите, но същевременно се страхуваме да ги чуем, защото те са дълбоко в нас!
    Поздрав за стиха, Стойна!
  • Мили приятели - Руми и Гавраил, благодаря ви за посещението и за
    докосването на основния смисъл на творбата ми!
    Бъдете благословени - Бог е с вас!
  • Стойна,винаги ще "викат хиляди въпроса" докато сме в този многолицев свят.На много от тях няма да можем да отговорим,но те ще осмислят живота ни.Поздрави!
  • „Ключа към теста непознат –решените въпрси - на всекиго ще поднеса, ако с любов ги проси!” Ако се опитваме да разгадаем всичко, случващо се в нашия живот, никога няма да успеем, просто трябва да подхождаме с любов и вяра! Най-сърдечен поздрав от мен, Стойне! Много ми хареса твоята "Загадка"!
  • Благодаря ти, Марияне, за позитивния коментар - от сърце
    му се радвам! Бъди здрав и щастлив!
  • Поздравления,Стойне!Задълбочен размисъл за стойностните неща в живота!
  • Блаодаря ти,Никола за отделеното време и компетентия коментар!И аз ти желая приятни почивни дни!
  • Най-хубавият куплет за мене:
    "И вятърът ще понесе
    листенца от цвета ми,
    политнали да прекроят
    пътека за духа ми!"
    Харесах, Стойна!Оценявам го! Желая ти хубави събота и неделя!
  • Йоана, Ачо, Катя - благодаря,че отделихте време и за моята творба
    и написахте позитивни коментари!
    Желая ви нови творчески успехи и хубава вечер!
  • Стойне,поздравления за прекрасния стих!
  • Покъртителен стих до последната дума ,до докостването на времето и мисълта!Красив и пълен с тъга болка но и много ,много любов!Която само ти можеш да раздаваш!До нови мила!!!
  • Харесах
    „и отговорът ми дали
    ще бъде дълготраен?“
    Дълготраен може би не, но търсен с любов... важен, може би - да
    Поздрави, Стойна!
Propuestas
: ??:??