Загадката
З А Г А Д К А Т А
И този миг върховен ще отмине
между Небето и Земята.
Пак слънцето ще се издигне
високо в небесата.
Но викат хиляди въпроси –
трудни, непознати.
И кой ли в този ранен час
към мене ги изпрати?
Възможно ли е да реша
този тест незнаен?
и отговорът ми дали
ще бъде дълготраен?
Защото всичко се върти
неспирно със земята
и преходен всеки звук,
и знак, и тишината.
Сама изплашена и жалка,
безименна, смалена,
с лице към ребуса велик
в голямата Вселена!
Какво съм аз? Ако сега
загадката разкрия,
ала ме буря връхлети
и търся да се скрия?
Защото кал в калта ще слезе
и там ще си остане,
дори и с тръпката във мен
със болката от рани.
И вятърът ще понесе
листенца от цвета ми,
политнали да прекроят
пътека за духа ми!
Но в този странен кръговрат
пътеката я няма.
Нетленно с тленно се делят
и туй не е измама.
И ако искам в този свят
пътеката да диря,
о, Боже, дай ми светлина,
за да я открия!
Така замислена, сама
над трудната дилема,
този отговор дочух –
да разреша проблема:
„Ключа към теста непознат –
решените въпрси -
на всекиго ще поднеса,
ако с любов ги проси!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
