25 abr 2007, 11:07

заглавието е от Вас

  Poesía
965 0 13
 

             "След година-две от

             тук ще минеш може би

             и ще видиш от пожар следи.

             Ала счупената чаша вечно ще (сълзи),

             кой от нас виновен е... кажи?..."

           


Тази вечер за тебе ще пия,

вино тежко и черно, сурово...

Светъл стих ще излее магия,

подарил ти света и отново

ще разцъфне в косите ти цвете -

оцеляло... и мъдро, невинно.

Те са там, блестят върховете -

покорявай ги с твоето вино.


Тази вечер със тебе ще слушам

ароматния звук на щурците.

И червената роза - сгушена

ще извайва, ще кани звездите,

(на раздумка във своята къща - )

ще оплита и младото тяло...

Нежността в очите ще връща.

Ех, обичам те, живо начало!


                        "... не говори, аз вече

                        зная твойте мисли...

                        ... дъжд от рози вали,

                        красиво е, нали!"

24-25.04.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "... не говори, аз вече
    зная твойте мисли...
    ... дъжд от рози вали,
    красиво е, нали!"
    тази нощ пия за теб ... вино.
    червено
    кръв
    гъсто
    нощ...
    сгушена си в мен
    обичам те
    нищо друго няма значение...
  • Благодаря, Наско! Може да се каже, че вече си има заглавие - ангелско девето откровение
  • "Омагьосани сълзи" Стиха е наистина красив, очарователен и..........успехчета
  • Благодаря!
  • Красиво е!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...