25.04.2007 г., 11:07

заглавието е от Вас

961 0 13
 

             "След година-две от

             тук ще минеш може би

             и ще видиш от пожар следи.

             Ала счупената чаша вечно ще (сълзи),

             кой от нас виновен е... кажи?..."

           


Тази вечер за тебе ще пия,

вино тежко и черно, сурово...

Светъл стих ще излее магия,

подарил ти света и отново

ще разцъфне в косите ти цвете -

оцеляло... и мъдро, невинно.

Те са там, блестят върховете -

покорявай ги с твоето вино.


Тази вечер със тебе ще слушам

ароматния звук на щурците.

И червената роза - сгушена

ще извайва, ще кани звездите,

(на раздумка във своята къща - )

ще оплита и младото тяло...

Нежността в очите ще връща.

Ех, обичам те, живо начало!


                        "... не говори, аз вече

                        зная твойте мисли...

                        ... дъжд от рози вали,

                        красиво е, нали!"

24-25.04.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "... не говори, аз вече
    зная твойте мисли...
    ... дъжд от рози вали,
    красиво е, нали!"
    тази нощ пия за теб ... вино.
    червено
    кръв
    гъсто
    нощ...
    сгушена си в мен
    обичам те
    нищо друго няма значение...
  • Благодаря, Наско! Може да се каже, че вече си има заглавие - ангелско девето откровение
  • "Омагьосани сълзи" Стиха е наистина красив, очарователен и..........успехчета
  • Благодаря!
  • Красиво е!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...