Загледан днес в слънцето
Таз сутрин в очите ми слънцето синьо,
опасан отвсякъде в червен ореол.
Лъчите му галеха лицето игриво,
а в него дълбоко, дълбоко отвор.
В природата днес е всичко зелено,
птиците пеят весело в тон.
Росата, тревата е малко студено,
в душата звучи, звучи камертон.
Не питам сърцето какво ми изпитва,
наоколо всичко е обич, любов.
Душата с мечтите някъде литва,
Аз дълго ще чувам нейният зов
В.Й. 22.04.2016г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados
