Таз сутрин в очите ми слънцето синьо,
опасан отвсякъде в червен ореол.
Лъчите му галеха лицето игриво,
а в него дълбоко, дълбоко отвор.
В природата днес е всичко зелено,
птиците пеят весело в тон.
Росата, тревата е малко студено,
в душата звучи, звучи камертон.
Не питам сърцето какво ми изпитва,
наоколо всичко е обич, любов.
Душата с мечтите някъде литва,
Аз дълго ще чувам нейният зов ...