Таз сутрин в очите ми слънцето синьо,
опасан отвсякъде в червен ореол.
Лъчите му галеха лицето игриво,
а в него дълбоко, дълбоко отвор.
В природата днес е всичко зелено,
птиците пеят весело в тон.
Росата, тревата е малко студено,
в душата звучи, звучи камертон.
Не питам сърцето какво ми изпитва,
наоколо всичко е обич, любов.
Душата с мечтите някъде литва,
Аз дълго ще чувам нейният зов
В.Й. 22.04.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
