Загледана
Далечното ми слънце ме огрява,
завиждам му за липсата на избор.
Жаравата във него все остава,
а аз вода съм, но без извор.
Начало имам, имам край,
а за безсмъртие се боря.
Не съм различна - аз съм ад и рай,
като останалите хора.
Загледана във чупката на облака,
разбирам колко много искам.
Потичам плаха, босонога,
вода съм и откривам извор.
завиждам му за липсата на избор.
Жаравата във него все остава,
а аз вода съм, но без извор.
Начало имам, имам край,
а за безсмъртие се боря.
Не съм различна - аз съм ад и рай,
като останалите хора.
Загледана във чупката на облака,
разбирам колко много искам.
Потичам плаха, босонога,
вода съм и откривам извор.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Чомакова Todos los derechos reservados
