Marcek (Мария Чомакова)
45 116
15 авг. 2007 г., 11:47

Загледана 

  Поэзия
893 0 3
Далечното ми слънце ме огрява,
завиждам му за липсата на избор.
Жаравата във него все остава,
а аз вода съм, но без извор.
Начало имам, имам край,
а за безсмъртие се боря.
Не съм различна - аз съм ад и рай,
като останалите хора.
Загледана във чупката на облака,
разбирам колко много искам.
Потичам плаха, босонога,
вода съм и откривам извор.

© Мария Чомакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??