Marcek (Мария Чомакова)
45 116
15.08.2007 г., 11:47 ч.

Загледана 

  Поезия
895 0 3
Далечното ми слънце ме огрява,
завиждам му за липсата на избор.
Жаравата във него все остава,
а аз вода съм, но без извор.
Начало имам, имам край,
а за безсмъртие се боря.
Не съм различна - аз съм ад и рай,
като останалите хора.
Загледана във чупката на облака,
разбирам колко много искам.
Потичам плаха, босонога,
вода съм и откривам извор.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??