Заглъхват камбаните

29 dic 2007, 12:57

Poesía » Filosófica

506 0 4

Изпускам му края.

Заразплита се...

Този мой живот

недоизпипан.

Гледам критично,

изисквам... до прогаряне.

Чертая пътеки и се хлъзгам

непредвидено.

Коловози не искам,

нито монашеско расо.

От клопки ми писна.

Колко мога да давам

на себе си,

да издържам на напъна?

Той, животът увисва

като паяк таванен.

Колко още остава?...

Пак заглъхват камбаните.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Pepina (Пепа Деличева)

2007-12-29T16:01:52+02:00

Хубав и мъдър стих Галя! Замисли ме! Поздрави и прегръдка за щастлива нова година!
violently (Ася)

2007-12-29T14:31:41+02:00

Страхотен стих!Жесток!
Senni (Силвия)

2007-12-29T13:32:36+02:00

Невероятно е!!!!Поздрави, Галя!!!Браво!!!
Anita765 (Ани Монева)

2007-12-29T12:58:59+02:00

Мъдри разсъждения и вечен въпрос!
Браво!