Fabiana (Галя Николова)
216 821
29.12.2007 г., 12:57 ч.

Заглъхват камбаните 

  Поезия » Философска
464 0 4

Изпускам му края.

Заразплита се...

Този мой живот

недоизпипан.

Гледам критично,

изисквам... до прогаряне.

Чертая пътеки и се хлъзгам

непредвидено.

Коловози не искам,

нито монашеско расо.

От клопки ми писна.

Колко мога да давам

на себе си,

да издържам на напъна?

Той, животът увисва

като паяк таванен.

Колко още остава?...

Пак заглъхват камбаните.

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав и мъдър стих Галя! Замисли ме! Поздрави и прегръдка за щастлива нова година!
  • Страхотен стих!Жесток!
  • Невероятно е!!!!Поздрави, Галя!!!Браво!!!
  • Мъдри разсъждения и вечен въпрос!
    Браво!
Предложения
: ??:??