Заглъхват камбаните
Изпускам му края.
Заразплита се...
Този мой живот
недоизпипан.
Гледам критично,
изисквам... до прогаряне.
Чертая пътеки и се хлъзгам
непредвидено.
Коловози не искам,
нито монашеско расо.
От клопки ми писна.
Колко мога да давам
на себе си,
да издържам на напъна?
Той, животът увисва
като паяк таванен.
Колко още остава?...
Пак заглъхват камбаните.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
