Изпускам му края.
Заразплита се...
Този мой живот
недоизпипан.
Гледам критично,
изисквам... до прогаряне.
Чертая пътеки и се хлъзгам
непредвидено.
Коловози не искам,
нито монашеско расо.
От клопки ми писна.
Колко мога да давам
на себе си,
да издържам на напъна?
Той, животът увисва
като паяк таванен.
Колко още остава?...
Пак заглъхват камбаните.
© Галя Николова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
