Изпускам му края.
Заразплита се...
Този мой живот
недоизпипан.
Гледам критично,
изисквам... до прогаряне.
Чертая пътеки и се хлъзгам
непредвидено.
Коловози не искам,
нито монашеско расо.
От клопки ми писна.
Колко мога да давам
на себе си,
да издържам на напъна?
Той, животът увисва
като паяк таванен.
Колко още остава?...
Пак заглъхват камбаните.
© Галя Николова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
