Изпускам му края.
Заразплита се...
Този мой живот
недоизпипан.
Гледам критично,
изисквам... до прогаряне.
Чертая пътеки и се хлъзгам
непредвидено.
Коловози не искам,
нито монашеско расо.
От клопки ми писна.
Колко мога да давам
на себе си,
да издържам на напъна?
Той, животът увисва
като паяк таванен.
Колко още остава?...
Пак заглъхват камбаните.
© Галя Николова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
