Загоре
Мое родно ти, Загоре, първа светлина –
колко много хубост има в твойта равнина!
Снежната покривка бяла зиме няма край,
а килимът на цветята чуден е през май!
Който първо тук е вдишал въздуха ти свеж,
той за винаги остава по тебе с копнеж.
И природата е щедра ражда всичко с кош,
но и хора работливш ражда ден и нощ.
Родно, хубаво Загоре, Тракийска земя,
в тебе ли съм, не оставам никога сама.
Тука водели се битки, падали бойци. ...