Загоре
Загоре
Мое родно ти, Загоре, първа светлина –
колко много хубост има в твойта равнина!
Снежната покривка бяла зиме няма край,
а килимът на цветята чуден е през май!
Който първо тук е вдишал въздуха ти свеж,
той за винаги остава по тебе с копнеж.
И природата е щедра ражда всичко с кош,
но и хора работливш ражда ден и нощ.
Родно, хубаво Загоре, Тракийска земя,
в тебе ли съм, не оставам никога сама.
Тука водели се битки, падали бойци.
Пак са с мене твойте смели, български момци.
ТЕЦ – централи в теб издигат свойте върхове.
В теб се раждат и пътуват нови стихове...
От недрата ти дълбоки черпим топлина.
В цялата Родина наша пращаш светлина.
Мое кипнало Загоре, тракийски пелин,
като тебе неспокоен да е моят син!
Тук баща ми ми посочи търсения път.
Нека внуците ми утре в тебе да растат!
© Стойна Димова All rights reserved.
