Загръщам се със тишина

Poesía

3K 0 30

Загръщам се със тишина дълбоко в мрака.

Дори и раковината не шепне, а мълчи.

Стои си кротко там, сама на рафта,

морето липсва ú, тъй както липсваш ти.

И птичките заспали са. Сънуват те навярно

на вятъра милувките и някой слънчев лъч,

проврял се във перата им, хей тъй, потайно,

пък те със обич му отвръщат с птича глъч.

А кестенът цъфти и ми дъхти на пролет,

в прозорците ми тананика с любопитен глас,

единствен той сега напомня ми за полет…

Боли от липси толкова… Загубих ли се аз?…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bojilova1 (Петя Божилова)

Нежно и красиво!
Благодаря ти! Пропуснала съм до сега тези странички, но със сигурност ще изчета всичко!
Поздрави от Мадрид, Криси!

2010-11-07T22:09:04+02:00
posh` (Таня Атанасова)

"И птичките заспали са. Сънуват те навярно

на вятъра милувките и някой слънчев лъч,

проврял се във перата им, хей тъй, потайно,

пък те със обич му отвръщат с птича глъч."

И финалът много ми харесва.
Много пролет е вплетена в тъгата.

2010-10-25T17:04:31+03:00
нмг (Надежда Маринова )

"А кестенът цъфти и ми дъхти на пролет,
в прозорците ми тананика с любопитен глас,
единствен той сега напомня ми за полет…
Боли от липси толкова… Загубих ли се аз?…"
...едва ли, щом виждаш полета в кестена...
Хареса ми!

2010-08-20T17:52:12+03:00
ниана (Нина Сименова)

Боли от липси...

Не се губи!
Липсваш!

2010-08-17T14:47:54+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Нежно и тъжно! Криси, мила, много е красиво, но я се усмихни - животът продължава и си струва заради всяко негово малко чудо - първият слънчев лъч, който те гали с ласкава усмивка сутрин, малкото врабче, което те поздравява на перваза на прозореца... и накрая - всички онези, които те обичат! Чакам твоето щастливо завръщане!

2010-08-16T16:50:18+03:00