Загръщам се със тишина

Poetry

3K 0 30

Загръщам се със тишина дълбоко в мрака.

Дори и раковината не шепне, а мълчи.

Стои си кротко там, сама на рафта,

морето липсва ú, тъй както липсваш ти.

И птичките заспали са. Сънуват те навярно

на вятъра милувките и някой слънчев лъч,

проврял се във перата им, хей тъй, потайно,

пък те със обич му отвръщат с птича глъч.

А кестенът цъфти и ми дъхти на пролет,

в прозорците ми тананика с любопитен глас,

единствен той сега напомня ми за полет…

Боли от липси толкова… Загубих ли се аз?…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bojilova1 (Петя Божилова)

Нежно и красиво!
Благодаря ти! Пропуснала съм до сега тези странички, но със сигурност ще изчета всичко!
Поздрави от Мадрид, Криси!

2010-11-07T22:09:04+02:00
posh` (Таня Атанасова)

"И птичките заспали са. Сънуват те навярно

на вятъра милувките и някой слънчев лъч,

проврял се във перата им, хей тъй, потайно,

пък те със обич му отвръщат с птича глъч."

И финалът много ми харесва.
Много пролет е вплетена в тъгата.

2010-10-25T17:04:31+03:00
нмг (Надежда Маринова )

"А кестенът цъфти и ми дъхти на пролет,
в прозорците ми тананика с любопитен глас,
единствен той сега напомня ми за полет…
Боли от липси толкова… Загубих ли се аз?…"
...едва ли, щом виждаш полета в кестена...
Хареса ми!

2010-08-20T17:52:12+03:00
ниана (Нина Сименова)

Боли от липси...

Не се губи!
Липсваш!

2010-08-17T14:47:54+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Нежно и тъжно! Криси, мила, много е красиво, но я се усмихни - животът продължава и си струва заради всяко негово малко чудо - първият слънчев лъч, който те гали с ласкава усмивка сутрин, малкото врабче, което те поздравява на перваза на прозореца... и накрая - всички онези, които те обичат! Чакам твоето щастливо завръщане!

2010-08-16T16:50:18+03:00