29 июн. 2010 г., 20:38

Загръщам се със тишина 

  Поэзия
2409 0 30

Загръщам се със тишина дълбоко в мрака.

Дори и раковината не шепне, а мълчи.

Стои си кротко там, сама на рафта,

морето липсва ú, тъй както липсваш ти.

И птичките заспали са. Сънуват те навярно

на вятъра милувките и някой слънчев лъч,

проврял се във перата им, хей тъй, потайно,

пък те със обич му отвръщат с птича глъч.

А кестенът цъфти и ми дъхти на пролет,

в прозорците ми тананика с любопитен глас,

единствен той сега напомня ми за полет…

Боли от липси толкова… Загубих ли се аз?… 

© Криси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нежно и красиво!
    Благодаря ти! Пропуснала съм до сега тези странички, но със сигурност ще изчета всичко!
    Поздрави от Мадрид, Криси!
  • "И птичките заспали са. Сънуват те навярно

    на вятъра милувките и някой слънчев лъч,

    проврял се във перата им, хей тъй, потайно,

    пък те със обич му отвръщат с птича глъч."

    И финалът много ми харесва.
    Много пролет е вплетена в тъгата.
  • "А кестенът цъфти и ми дъхти на пролет,
    в прозорците ми тананика с любопитен глас,
    единствен той сега напомня ми за полет…
    Боли от липси толкова… Загубих ли се аз?…"
    ...едва ли, щом виждаш полета в кестена...
    Хареса ми!
  • Боли от липси...

    Не се губи!
    Липсваш!
  • Нежно и тъжно! Криси, мила, много е красиво, но я се усмихни - животът продължава и си струва заради всяко негово малко чудо - първият слънчев лъч, който те гали с ласкава усмивка сутрин, малкото врабче, което те поздравява на перваза на прозореца... и накрая - всички онези, които те обичат! Чакам твоето щастливо завръщане!
  • Хубаво стихотворение, Крис!
  • Много ми харесва!
  • Не!
    Ти си силна!
    Слабостта не ти отива, тя само за будните нощи, но след тях винаги идва утрото с лъч светлина!
    Пък аз си те прегръщам с много обич!
  • едва ли си се загубила, Криси....
    просто, може би не е намерен верният път към тебе...!!!

    защото ....СИ....!!!!

    прегръдки вълчи...!!!!
  • Криси()
  • <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Боли от липси! Липсваш, Криси...
  • Хареса ми. Поздрав!
  • "Дори и раковината не шепне, а мълчи.
    Стои си кротко там, сама на рафта,
    морето липсва ú, тъй както липсваш ти."
    Щом раковината мълчи...морето липсва й....
    Тъй, както липсваш ми и ти, Криси!!!

  • Одрасква липсата по грапавата кожа
    на всекидневното пътуване назад...
    Натам където преоблечен споменът
    живота връща в странен кръговрат...

    Липсваш Криси...Макар и тъжна отбивай се...
  • Прегръщам те, Криси!
    Боли от липси, да!
    Но природата празни пространства не търпи!
    Желая ти сбъдване!
  • Браво,браво!!!
  • Поздравления, Криси!
  • някак тъжно, някак нежно и много лирично...
    красиво стихотворение, мила Криси.
    радвам ти се.
  • Чудесен стих, миличка!

    Липсваше ми!
    И на морето също!
  • Нежна, елегантна образност, с която ми бе много приятно. Поздрав!
  • И ти липсваше, Крис!
    Със твоите докосващи душата стихове!
    Радвам се, че пак идваш!
    Благодаря и за този!
  • Какъв хубав стих,веднага ме грабна.Изгубваме се в липси,верно е.Въпреки това много красота и нежност лъха от стиха ти.
  • ... и липсите се губят с нас... неотлъчно... Криси...
  • Красив стих!
  • С чувство за приятна тишина!Красив почерк!Поздрав!
  • Красота
  • Дам. Отдавна не съм попадала на теб
    Кестенът носи страхотна символика, която лесно се нагажда към сезоните. Странно е, че аз самата до сега никога не съм я използвала. Мисля си тука, ей така простоХубава вечер, Криси!
  • "А кестенът цъфти" уникално красиво във тези стихове. Чудна картина с чудно излъчване! Поздрав!
  • Поздрави за хубавия стих и пиши по-често!!!
Предложения
: ??:??