30 ago 2016, 22:00

Загуба

Poesía » Otra

919 1 2

Нечовешки писък прониза нощта,
времето замръзна, всичко спря.
Щурците забравиха своята песен.
Небосклона угасна, потресен...

Писъка продължава кърваво да дере
"Сина ми, сина ми! Моето дете!
Защо! Защо-о-о-о!"

Като тъжна народна песен

във вечността отеква и не ще спре.

Загуба безвъзвратна,

болка

непосилна, непонятна
изпълни всяко сърце.
Остана майка без дете...

Почивай в мир, Наско.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Някъде на изток
31.07.16
Гущер Царев

Comentarios

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Поклон! Голяма мъка!

2016-08-31T12:58:30+03:00
Lorelaila (Лорааа)

Моите съболезнования! Поклон!

2016-08-31T11:04:35+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0