Aug 30, 2016, 10:00 PM

Загуба 

  Poetry » Other
639 1 2

Нечовешки писък прониза нощта,  
времето замръзна, всичко спря. 
Щурците забравиха своята песен. 
Небосклона угасна, потресен... 

 

Писъка продължава кърваво да дере
"Сина ми, сина ми! Моето дете! 
Защо!  Защо-о-о-о!"

Като тъжна народна песен 

във вечността отеква и не ще спре. 

 

Загуба безвъзвратна,  

болка

непосилна, непонятна
изпълни всяко сърце.  
Остана майка без дете...

 

Почивай в мир, Наско. 
 

© Гущер Царев All rights reserved.

Някъде на изток 
31.07.16
Гущер Царев

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??