Нечовешки писък прониза нощта,
времето замръзна, всичко спря.
Щурците забравиха своята песен.
Небосклона угасна, потресен...
Писъка продължава кърваво да дере
"Сина ми, сина ми! Моето дете!
Защо! Защо-о-о-о!"
Като тъжна народна песен
във вечността отеква и не ще спре.
Загуба безвъзвратна,
болка
непосилна, непонятна
изпълни всяко сърце.
Остана майка без дете...
Почивай в мир, Наско.
© Гущер Царев All rights reserved.