30.08.2016 г., 22:00

Загуба

Поезия » Друга

916 1 2

Нечовешки писък прониза нощта,
времето замръзна, всичко спря.
Щурците забравиха своята песен.
Небосклона угасна, потресен...

Писъка продължава кърваво да дере
"Сина ми, сина ми! Моето дете!
Защо! Защо-о-о-о!"

Като тъжна народна песен

във вечността отеква и не ще спре.

Загуба безвъзвратна,

болка

непосилна, непонятна
изпълни всяко сърце.
Остана майка без дете...

Почивай в мир, Наско.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Някъде на изток
31.07.16
Гущер Царев

Коментари

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Поклон! Голяма мъка!

2016-08-31T12:58:30+03:00
Lorelaila (Лорааа)

Моите съболезнования! Поклон!

2016-08-31T11:04:35+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0