30.08.2016 г., 22:00 ч.

Загуба 

  Поезия » Друга
633 1 2

Нечовешки писък прониза нощта,  
времето замръзна, всичко спря. 
Щурците забравиха своята песен. 
Небосклона угасна, потресен... 

 

Писъка продължава кърваво да дере
"Сина ми, сина ми! Моето дете! 
Защо!  Защо-о-о-о!"

Като тъжна народна песен 

във вечността отеква и не ще спре. 

 

Загуба безвъзвратна,  

болка

непосилна, непонятна
изпълни всяко сърце.  
Остана майка без дете...

 

Почивай в мир, Наско. 
 

© Гущер Царев Всички права запазени

Някъде на изток 
31.07.16
Гущер Царев

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??