Загуба

30 авг. 2016 г., 22:00

Поэзия » Другая

703 1 2

Нечовешки писък прониза нощта,
времето замръзна, всичко спря.
Щурците забравиха своята песен.
Небосклона угасна, потресен...

Писъка продължава кърваво да дере
"Сина ми, сина ми! Моето дете!
Защо! Защо-о-о-о!"

Като тъжна народна песен

във вечността отеква и не ще спре.

Загуба безвъзвратна,

болка

непосилна, непонятна
изпълни всяко сърце.
Остана майка без дете...

Почивай в мир, Наско.

Някъде на изток
31.07.16
Гущер Царев