30 авг. 2016 г., 22:00
Нечовешки писък прониза нощта,
времето замръзна, всичко спря.
Щурците забравиха своята песен.
Небосклона угасна, потресен...
Писъка продължава кърваво да дере
"Сина ми, сина ми! Моето дете!
Защо! Защо-о-о-о!"
Като тъжна народна песен
във вечността отеква и не ще спре.
Загуба безвъзвратна,
болка
непосилна, непонятна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Някъде на изток
31.07.16
Гущер Царев