30 авг. 2016 г., 22:00

Загуба

918 1 2

Нечовешки писък прониза нощта,  
времето замръзна, всичко спря. 
Щурците забравиха своята песен. 
Небосклона угасна, потресен... 

 

Писъка продължава кърваво да дере
"Сина ми, сина ми! Моето дете! 
Защо!  Защо-о-о-о!"

Като тъжна народна песен 

във вечността отеква и не ще спре. 

 

Загуба безвъзвратна,  

болка

непосилна, непонятна
изпълни всяко сърце.  
Остана майка без дете...

 

Почивай в мир, Наско. 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гущер Царев Все права защищены

Някъде на изток 
31.07.16
Гущер Царев

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...