22 sept 2017, 23:08

Загуба 

  Poesía
1889 5 12

Давя се в сълзи! Изгубих днес приятел!
Тръгна си внезапно... Глупава причина... 
Ангел беше. На душата ми слушател.
Обеща, че ще остане! Но замина.

 

Ти този път избяга, безвъзвратно...
А сега се оправдаваш със смъртта.
Чуваш ли ме? Искам те обратно!
Ще чуя ли гласа ти?!  Там от вечността.

 

Смееше се с мен. Луда съм била.
Да, такава съм. Открита и сърдечна.
Исках само да ме водиш за ръка.
И да ми даваш своята човечност.

 

Питаше приятелю, за музата... Преди...
Търся ли я. Тя сама ли ме намира.
Душата ми - разкъсана е. И кърви! 
Музата ми - мъката я провокира.

 

Вече знаеш отговора. Погледни!
Днес теб душата ми избира.
Тя гърчи се! Не чуваш ли? Отговори!
Аз зная, но сърцето не разбира.

 

Знаехме и двамата, че този ден ще дойде.
Но усмихнат казваше - „Не го мисли!“
Някой ден приятелю, до тебе пак ще ходя.
Обещавам! Чакай ме! А сега си почини!

 

 

         Март 2017    В. Тодорова

 

© Valya Тodorova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубавите хора остават завинаги в сърцата ни!
  • Поклон!!!!
  • Уникално, разтърсващо и истинско! Поздравления!!!
  • Благодаря приятели за вашата съпричастност! Вярвам, че всеки е изпитвал това поне веднъж. Има една приказка, че който е опитал от живота, задължително опитва и смъртта. Благодаря, че бяхте тук.
  • Много трогателно, Валя! Прегръщам те!
  • О, Валя! Много боли!
  • Най-жестоката болка - загубата на близък човек. Поклон!
  • Поклон!
  • Затрогващ стих!...Поклон!
  • Поклон!
  • Много боли,Валя,да загубиш близък човек,всички сме го изпитали,но не напразно казват "жалко за оня,който си е отишъл,живите ще се оправят"...Казвам това,за да те успокоя,защото финалът е силно....тъжен!Никакво чакане там,чу ли?!Добре си предала чувствата си в стиха и това е достатъчно,но животът трябва да продължи....
  • ❤ Поклон!
Propuestas
: ??:??