Загуба
Давя се в сълзи! Изгубих днес приятел!
Тръгна си внезапно... Глупава причина...
Ангел беше. На душата ми слушател.
Обеща, че ще остане! Но замина.
Ти този път избяга, безвъзвратно...
А сега се оправдаваш със смъртта.
Чуваш ли ме? Искам те обратно!
Ще чуя ли гласа ти?! Там от вечността.
Смееше се с мен. Луда съм била.
Да, такава съм. Открита и сърдечна.
Исках само да ме водиш за ръка.
И да ми даваш своята човечност.
Питаше приятелю, за музата... Преди...
Търся ли я. Тя сама ли ме намира.
Душата ми - разкъсана е. И кърви!
Музата ми - мъката я провокира.
Вече знаеш отговора. Погледни!
Днес теб душата ми избира.
Тя гърчи се! Не чуваш ли? Отговори!
Аз зная, но сърцето не разбира.
Знаехме и двамата, че този ден ще дойде.
Но усмихнат казваше - „Не го мисли!“
Някой ден приятелю, до тебе пак ще ходя.
Обещавам! Чакай ме! А сега си почини!
Март 2017 В. Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
