19 ene 2020, 10:31

Загуба на всичко, което имаш

  Poesía » Otra
493 0 0

Реших, че всичко е наред
Все още бях твой и ти беше моя
Но след това удрям в стена, докато вървя със скоростта на звука


Каза, че ти трябват пространство и време
Но времето може да го влоши, нали знаеш?
Но имам ли друг избор, ако все още искам да те имам?
Толкова близо, но все пак толкова далеч
Кой каза, че трябва да е толкова трудно?

Грешките бяха направени от мен
Дори не знам какво да кажа
Предполагам понякога в живота
Трябва да се научиш, като загубиш всичко, което си имал

Щетите са нанесени
Част от мен вече е изчезнала

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...