Jan 19, 2020, 10:31 AM

Загуба на всичко, което имаш

  Poetry » Other
487 0 0

Реших, че всичко е наред
Все още бях твой и ти беше моя
Но след това удрям в стена, докато вървя със скоростта на звука


Каза, че ти трябват пространство и време
Но времето може да го влоши, нали знаеш?
Но имам ли друг избор, ако все още искам да те имам?
Толкова близо, но все пак толкова далеч
Кой каза, че трябва да е толкова трудно?

Грешките бяха направени от мен
Дори не знам какво да кажа
Предполагам понякога в живота
Трябва да се научиш, като загубиш всичко, което си имал

Щетите са нанесени
Част от мен вече е изчезнала

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...