8 feb 2008, 18:04

Загубен миг

2.2K 0 12
И пак не мога да заспя,
звездите гледат ме с тъга.
По празни улици вървя,
опитах теб да разбера.

И не искам да бъда сам,
в очите ти нямаше срам.
Колко ще вървя, аз не знам,
но ти едва ли ще бъдеш там.

И не мога да споделя,
вече не искам да крещя.
А нощта сякаш замълча,
ще се измия ли от калта?



п.п. Искам да отбележа, че го писах, докато слушах една мелодия от песен... та.. давайте съвети какво куца, че като се науча да дрънкам на китара, ще взема да му измисля мелодия. хаха :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Пехливанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лестат, ами ако си пътувал четири часа от Бургас до Велико Търново или 6 от Бургас до София или на обратно, много ясно, че ще ти доскучее.. :}}}.
    А че правя психологически анализи..отвътре ми идва, но в близкото бъдеще може и да стане професионална деформация.. Ще ме извините..
  • бях отегчен от скуката в автобуса май
  • Чак днес случайно попаднах на твоите творби. Определено те бива повече в картинните творби. Втория куплет... хич го няма, ще ме прощаваш (не се имам за поет от висока класа, ама пък това не значи, че нямам мнение) Много "И" и гониш сляпо римата, което не е добре.
    Третия куплет долу горе бива, но пак е сляпо гонене на римата.. От стиха разбирам много неща - или че си отегчен от еднообразни жени, или че си разочарован от някоя, която няма срам.. Вероятно истината е друга, но аз много дълбая по начало.
    Успех с научаването за свирене на китара! Много добра идея, аз на времето също се учих ама...не ми се отдаде твърде..Всеки има различни таланти. :}
  • Рисувай, рисувай ...
  • хахаха... приемам втория съвет.. при това положение първия няма смисъл да го гледам

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...