8 feb 2008, 18:04
Загубен миг
И пак не мога да заспя,
звездите гледат ме с тъга.
По празни улици вървя,
опитах теб да разбера.
И не искам да бъда сам,
в очите ти нямаше срам.
Колко ще вървя, аз не знам,
но ти едва ли ще бъдеш там.
И не мога да споделя,
вече не искам да крещя.
А нощта сякаш замълча,
ще се измия ли от калта? ...
звездите гледат ме с тъга.
По празни улици вървя,
опитах теб да разбера.
И не искам да бъда сам,
в очите ти нямаше срам.
Колко ще вървя, аз не знам,
но ти едва ли ще бъдеш там.
И не мога да споделя,
вече не искам да крещя.
А нощта сякаш замълча,
ще се измия ли от калта? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Петър Пехливанов Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
